Различни видове въздушни възглавници

Различни видове въздушни възглавници

Терминът въздушни възглавници има основно две различни значения в Българския език.

Възгдушни възглавници, като част от окачването на моторни превозни средства (автомобили и камиони)

В миналото въздушното окачване е било сравнително по-проста система. Тя включвала значително по-малко компоненти, като били поставяни въздушни възглавници вместо метални амортисьори, които били надувани с помощта на външностоящ компресор. През годините, обаче, въздушното окачване търпи значителни промени, като се добавят допълнителни елементи, позволяващи контрола над системата. Въпреки всичко въздушните възглавници остават основен компонент от самото въздушно окачване.


Фактът, че въздушните възглавници са изработени от каучук поставя под въпрос тяхната надеждност и като цяло тази на въздушното окачване. Те също са обект на износване, най-вече поради влияние на външни източници – метеорологични условия, пясък, прах и т.н. Освен това, въздушното окачване не спира да функционира, независимо дали превозното средство е в движение или не. Изброените фактори, могат да се окажат причина за течове или пълно блокиране на въздушните възглавници. Когато това се случи, нивото на автомобила ще спадне, а компресорът ще работи непрекъснато, което в повечето случаи води до прегряване. За да се избегне пълно блокиране на въздушното окачване, е необходимо запознаване с някои признаци за повреда в него. Част от тях са:

  • Компресорът се включва и изключва постоянно ( вследствие от теч от възглавниците или друг компонент)
  • Компресорът работи постоянно
  • Когато се налага да се изчака известно време, за да се напълнят с въздух въздушните възглавници, преди шофиране
  • Провисване на превозното средство на една страна
  • Значително по-меко окачване
  • Невъзможност за регулиране на нивото на автомобила

При констатиране на един от горе изброените признаци, е препоръчително свързване с оторизан автосервиз. Навременното откриване на проблема е от също толкова важно значение, колкото качествено отстраняване на повредата на въздушното окачване.

Въздушните възглавници, като пасивни ограничения, които се активират, когато автомобилът попадне в катастрофа.

За разлика от традиционните предпазни колани, които работят само ако водачът или пътникът се навеждат напред, въздушните възглавници са проектирани да се активират автоматично. Всички нови автомобили трябва да притежават двойни предни въздушни възглавници, но много автомобили надхвърлят това минимално изискване.
В някои случаи е възможно да деактивирате една или повече от въздушните възглавници в превозното средство.
Когато това е възможно, деактивиращият механизъм обикновено се намира от страната на пътниците на таблото. Процедурата за деактивиране на страничните въздушни възглавници на водача обикновено е по-сложна и след неправилна процедура може да предизвика разгъване въздушната възглавница.

Как функционират въздушните възглавници?

Системите на въздушните възглавници обикновено се състоят от няколко сензора, един контролен модул и поне една въздушна възглавница. Сензорите обикновено се поставят в позиции, за които има вероятност да бъдат компрометирани в случай на авария, а данните от акселерометрите, сензорите за скоростта на въртене на колелата и други източници също могат да бъдат наблюдавани от контролния блок на въздушните възглавници. Ако се установят специфични условия, управляващото устройство може да задейства въздушните възглавници.

Всяка отделна въздушна възглавница е изпусната и опакована в отделение, намиращо се в таблото, волана, седалката или другаде. Те също така съдържат химически пропеланти и инициаторни устройства, които са способни да възпламенят горивото.
Когато предварително определените условия бъдат констатирани от управляващото устройство, то е в състояние да изпрати сигнал за активиране на едно или повече активиращи устройства. След това се запалват химическите пропеланти, които бързо запълват въздушните възглавници с азотен газ. Този процес се извършва толкова бързо, че въздушната възглавница може да бъде напълно напомпана в рамките на около 30 милисекунди.

След като една въздушна възглавница бъде разгърната веднъж, тя трябва да се смени. Цялото съдържание на химически пропеленти се изгаря, за да се надуе торбата един път, така че това са устройства за еднократна употреба.

Въпросът дали въздушните възглавници могат да бъдат опасни все още не е уточнен.
Според Националната администрация по безопасност на движението по пътищата в САЩ между 1990 и 2000 г. около 3,3 млн. въздушни възглавници са се отворили. През това време агенцията регистрира 175 смъртни случая и редица тежки наранявания, които биха могли да бъдат пряко свързани с внедряването на въздушни възглавници. Въпреки това, е изчислено, че технологията е спасила живота на над 6 000 души през същия период от време.

Това е забележително намаляване на смъртните случаи, но е жизненоважно тази животоспасяваща технология да се използва правилно. За да се намали потенциалът за наранявания, възрастните и малките деца не трябва никога да бъдат изложени на опасност от разгръщане на предните въздушни възглавници. Деца на възраст под 13 години не трябва да седят на предната седалка на превозното средство, освен ако въздушната възглавница не е деактивирана.

Също така много опасно е да се поставят предмети между въздушна възглавница и шофьор или пътник.

Share this post